|
STAGES OF CREATIVITY PROCESS
1 Preparation stage Completely conscious process, including planning, researches and concentration. 2 Incubation stage Period of unconscious processing of the collected information. Creating connections between the new information from the first stage and information which already exist in the memory. To instigate process of incubation, must have a rest time or concentrate on something different than the current case. 3 Ilumination stage A sudden flash moment, that cannot be instigate by consciousness. Having the "Evrika" - "Bingo" moment, when the solution is coming up suddenly. The idea is born of unconscious search and rehash of associations and combinations. 4 Verification stage Checking the value and the validation of the generated idea and its compatibility with thе reality. The verification stage has the goal of overcoming difficulties during the realization of the idea. |
Robot Designer - Soon or Never
Let me introduce Hatchful - simple logo maker with endless design possibilities. Where you Save time and money, choising Hundreds of templates, having Fully-loaded branding packages, using Easy-to-use design studio, build Brand recognition and more. Also try to use Tailor or Canva, where designs is something everybody can to do. But in case you want to build your concept by Human2Human, don't click the buttons below. |
This Photo has changed the Law
Документална Фотография : Истина с Кауза Типично за фотграфите-докумтанлисти в социалната сфера, е тяхната лична гледна точка, където Луйс Хайн е пионер. Следвайки имигрантите и той записва престоя им в престъпните квартали на Ню Йорк. Възмущението му го кара да изучава социология, съчетава хуманизма с въображението си. Той осъзнава че фотографията може да разкрие трагичните последствия от една икономическа система, която експлодира емигрантите, бедняците и обезправените, следайки тези хора през деня им, нямира малки деца работещи в ужасни условия във фабрики и мини. |
Неговата решителност и фотографията му довеждат до приемането на закони за детския труд.
Той казва , че целта на цялата му работа е „ да освети тъмните области на човешкото съществуване , да информира и трогне зрителя“ В това той успява и по- късно той прославя дойстоинството и приноса на обикновения човек в „Работници“-построяването на Емпайър Стате Билдинг.
Той казва , че целта на цялата му работа е „ да освети тъмните области на човешкото съществуване , да информира и трогне зрителя“ В това той успява и по- късно той прославя дойстоинството и приноса на обикновения човек в „Работници“-построяването на Емпайър Стате Билдинг.
I N T E R W I E V
Mary Ellen Mark: Thoughts over Documentary Photography*
Как виждате употребата на документалната фотография днес?
Днес има много малко търсена за документалистика. Когато започнах работа в списание наистина имаше място за за документалистика. Винаги се намираше място за още една документална фотография. Днес в списанията доминират един вид задължителни образи и определена повърхностна привлекателност. Те не се занимават със същината а с външността – потрети на знаменитости и модни икони, всички- изцяло без дълбоко съдържание. Това е насочено към младите хора. Не мисля че днешните млади хора са свикнали да възприемат документалистиката. Тъжно е защото те израстват в много по-плитки и лекомислени образи. А това е сериозно лишение. Всички ние все повече се лишаваме от възможността да виждаме действителността. Денс докумнталистиката трбва да я търсите в книгите, тя вече не се намира по списанията. Сега силата на списанието е в рекламата, мислейки за печалбата – предназначението на списанието е останало само правенето на пари.
Какво ще кажете за Документалистиката и други медии?
Има документални предавания , които разказват истории. Гледах документален материал в „60 минути“ и почувствах завист, представяйки си вълнението на продуцентите, докато планират предаванията и задълбочеността на проекта им.
Според Вас кое прави снимката въздействаща?
Запечатания в снимката образ е вечен. В киното образа е мимолетен. Затова фотографията е различна, тя се върти около улавянето на момента, единствения момент. Не мисля че добрите документалисти са и добри кинодокументалисти, това са различни неща. Аз се интересувам от единичната снимка. Търся образи които изпъкват и въздействат. Съсредоточавам се и търся истината която е трудно уловима. Не съм като концептуалните фотографи, които снимат актьори и решават в каква рокля да ги облекат и къде да снимат. Харесвам снимки в които фокусът е върху личността, които наиситна говорят за човека.
Mаry Ellen Mark е един от световно изветите фотографи, с безброй изложби, награди, идадени над 30 книги за фотографията. Отличаваща се с проекти като престоя й в психиатрична клиника в Оригон " Пациентките от отделение 81 са отпечатани в паметта ми завинаги, отново и отново се събуждам в легло без ремъци и прозорци без решетки". Посещението й при Майка Тереза в Индия и документирането на дейността й в продължение на два месеца.
Mary Ellen Mark: Thoughts over Documentary Photography*
Как виждате употребата на документалната фотография днес?
Днес има много малко търсена за документалистика. Когато започнах работа в списание наистина имаше място за за документалистика. Винаги се намираше място за още една документална фотография. Днес в списанията доминират един вид задължителни образи и определена повърхностна привлекателност. Те не се занимават със същината а с външността – потрети на знаменитости и модни икони, всички- изцяло без дълбоко съдържание. Това е насочено към младите хора. Не мисля че днешните млади хора са свикнали да възприемат документалистиката. Тъжно е защото те израстват в много по-плитки и лекомислени образи. А това е сериозно лишение. Всички ние все повече се лишаваме от възможността да виждаме действителността. Денс докумнталистиката трбва да я търсите в книгите, тя вече не се намира по списанията. Сега силата на списанието е в рекламата, мислейки за печалбата – предназначението на списанието е останало само правенето на пари.
Какво ще кажете за Документалистиката и други медии?
Има документални предавания , които разказват истории. Гледах документален материал в „60 минути“ и почувствах завист, представяйки си вълнението на продуцентите, докато планират предаванията и задълбочеността на проекта им.
Според Вас кое прави снимката въздействаща?
Запечатания в снимката образ е вечен. В киното образа е мимолетен. Затова фотографията е различна, тя се върти около улавянето на момента, единствения момент. Не мисля че добрите документалисти са и добри кинодокументалисти, това са различни неща. Аз се интересувам от единичната снимка. Търся образи които изпъкват и въздействат. Съсредоточавам се и търся истината която е трудно уловима. Не съм като концептуалните фотографи, които снимат актьори и решават в каква рокля да ги облекат и къде да снимат. Харесвам снимки в които фокусът е върху личността, които наиситна говорят за човека.
Mаry Ellen Mark е един от световно изветите фотографи, с безброй изложби, награди, идадени над 30 книги за фотографията. Отличаваща се с проекти като престоя й в психиатрична клиника в Оригон " Пациентките от отделение 81 са отпечатани в паметта ми завинаги, отново и отново се събуждам в легло без ремъци и прозорци без решетки". Посещението й при Майка Тереза в Индия и документирането на дейността й в продължение на два месеца.